Грах, бадеми и коноп слагат соята в джоба си

16/10/2014 13:46

Когато консумацията на вегетариански храни в света расте (виж нашия материал тук), е логично да проследим какво се случва с растителните протеини на пазара, и темата днес е посветена именно на това.

 

Хегемония на млечните протеини и соята 

Към днешна дата, животинските протеини все още доминират на международния пазар с търсене от 2.3 млн. тона през 2012 г. срещу 1.7 млн. тона за растителните протеини. Най-сериозно е търсенето на млечни протеини – около половината от общото количество, в което се включват още яйцата и месните протеини. Като най-сериозни фактори за този значим пазарен дял, анализаторите посочват търсенето на високопротеинови спортни, детски храни и напитки, както и завишения интерес към протенови храни за възрастни хора, обусловено от демографията на населението в развитите държави.

При растителните протеини преобладава соята- около 56% от общото количество, но интересът към алтернативите е толкова голям, че в следващите няколко години се очакват сериозни размествания в пазарните дялове (тук говорим предимно за използването на растителни протеини в областта на специалните/ функционалните храни и напитки, а не толкова за изместване на соята като основен функционален протеин в месопреработката).

На първо място, един от по-старите растителни протеини, пшеничният, най-вероятно ще загуби своята моментна сила. Подобно на соевия протеин, той търпи ограничения заради своя произход, а и няма особено ценово предимство.

 

Новите претенденти

Като най-динамично развиващ се нов протеин, се очертава граховият. Той е свободен от всякакви опасения, като ГМО и алергени. Ето защо очакванията са, че неговият пазарен дял ще се увеличава с 10% през следващите 5 години.

Други растителни протеини с потенциал са картофения, рапичния, оризовия и този от чиа, които ще растат с повече от 5% през следващата петилетка.

 

Успешни формули с растителни протеини

Причината продуктовите разработки да се базират предимно на животински, а не на растителни протеини, е схващането, че растителните протеини са по-нискокачествени поради липсата на някои от есенциалните амиокиселини, главно лизин и  цистеин (тук следва да припомним, че от 20-те вида аминокиселини, които изграждат белтъчините, девет са есенциални, т.е. следва да се набавят от храната, тъй като тялото не може да ги синтезира само). Освен това, дори соевият протеин, който е пълноценен източник на белтъчини, не увеличава синтеза на мускулен протеин по същия начин, както млечните протеини – едно от обясненията защо във формулите на спортните храни преобладават казеинът и суроватъчните протеини. Накрая, сериозни ограничения произтичат от факта, че повечето растителни протеини имат специфичен вкус, който трудно се маскира. Това налага процесът на пречистване да продължи до постигането на по-качествен протеин или хидролизат.

Въпреки фактите, на света има милиони вегетарианци и вегани, които си набавят всички необходими аминокиселини от растителни източници – семена, ядки, гъби, бобови и житни растения, чесън, лук и др. Аналогично, за да се постигне оптималния амино-киселинен профил, растителните протеини трябва да се комбинират. Все по-често се забелязва практиката да се разработват блендове, в които животинския протеин се замества частично с растителен, например казеинът се редуцира за сметка на соев или грахов протеин, при което амино-киселинният профил е все още много добър.

Като ключово предимство на растителните протеини  можем да посочим способността им да удължават чувството за ситост по-добре от животинските, което се дължи на високото съдържание на фибри. Това ги прави подходящ протеинов източник при разработката на продукти за намаляване на теглото, но може би не най-добрия вариант за рецептури за възрастни. 

Като цяло, при създаването на формули с протеини следва да се отговори на няколко въпроса: целта на продукта (напр. за отслабване или за предпазване от саркопения), каква ще бъде комбинацията от други хранителни вещества освен протеина, времето за консумация (някои протеини се усвояват по-бързо от други - христоматиен пример са суроватъчния (бърз) протеин и казеина (бавен) протеин, който спортистите употребяват преди тренировка или вечер за възстановяване), вкуса и усещането при консумация (може ли да се маскира успешно вкуса на протеиновя източник). Позиционирането на продукта също е важен момент.

 

И по-далеч в бъдещето

Развитието на пречистващите технологии ще увеличи сериозно достъпът до нови източници на растителни протеини в обозримото бъдеще. Като пример можем да посочим рубиско, ключовият фотосинтетичен протеин в зелените растения. Tова на практика е най-широко разпространеният протеин в света, а добиването му става по изключително щадящ природата начин. Вече съществуват технологии, като разработената от NIZO, за пречистването и концентрирането му до протеинов изолат с неутрален вкус и цвят. 

 

Някои примери от пазара

Тук ще покажем някои продуктови разработки на базата на растителни протеини. Възможността да декларираш „без глутен“, „без алергени“, „без ГМО“, „без лактоза“, а дори и „без соя“ ще бъде в основата на динамичното развитие на тези категории и занапред. Ето защо, ако гледаш към бъдещето, не подминавай тези снимки:

 

Almond Plus на So Delicious Dairy Free е необикновено бадемово мляко, защото към него са добавени грахов и оризов протеин- една немлечна алтернатива на протеиновите шейкове.


Този 100% Vegan protein се базира на грах, коноп и червена боровинка - едно разширение на гамата на фирма, която иначе е позната преди всичко със своите млечни протеини.


Всички напитки на True solution не съдържат соя. Те са разработени отново с грахов протеин.

 

Темата за растителните протеини и иновативните форми, в които се предлагат на пазара, ще продължим в новия брой на нашия бюлетин, който излиза на 23.10.2014 г. Абонирай се сега и разгледай още любопитни продукти на базата на бобови растения и коноп.

—————

Back